Непал, чаят и кафето: какво може да научи България от хималайските предприемачи

Аромат на цветен мед и роза. Участници в обучение за баристи внимателно измерват температурата на водата, преди да залеят купички с кафе от райони като Нувакот, Дханкута, Илам или Каврепаланчок. Всяко зърно е обработено по различен начин: Red Honey, Natural Anaerobic, Natural process. Жените са тези, които берат черешите и сортират семената. Сцената е от Биратнагар, Непал[1], на 380 километра от Катманду.

Защо това има значение за София? Защото историята на непалското кафе е огледало на нещо, което познаваме: традиционна култура на напитки, която прави място за нова, без да изтрива старата. В Непал чаят (chiya) е вплетен във всеки ден. Влезеш в нечий дом, предлагат ти чай. Срещнеш приятел на улицата, каниш го на чай. В България ракията, виното и кафето съществуват по същия начин: различни ритуали за различни моменти. Непалските предприемачи не се опитват да заменят чая с кафе. Те добавят нов слой към вече съществуващата култура.

Чаят остава, кафето идва

„Кафето ясно намира своето място в съвременния непалски живот: за срещи, за ранно начало на работния ден, дори като енергиен тласък за фитнес ентусиасти."

Юнеш Радж Шреста, съсобственик на Baari Roastery

Заедно със съпругата си Дийна Прадхан той управлява пекарна за кафе в Биратнагар, основана през 2020 г. Думите му са споделени пред Sprudge[1].

Чайните (chiya pasals) не изчезват. Те остават „неформални социални пространства, където младите се събират, за да прекарат време заедно и да усетят общност, вкоренена в ежедневието", обяснява Шреста. Кафенетата пък се превръщат в „продължение на работното място и важни точки за срещи за новия корпоративен начин на живот сред градската младеж".

В София виждаме същото. Specialty кафенетата не заместват традиционните кафенета с прегоряло кафе или кръчмите с ракия. Те обслужват различна нужда: работна среща, фокусирано време, ритуал на забавяне. Двете култури съществуват успоредно.

Завърналите се от чужбина

Кой движи тази промяна в Непал? Според Шреста отговорът е прост: хората, които са живели в Австралия и Европа.

„Те изиграха важна роля в представянето и оформянето на тази култура. Живели и работили в чужбина, те се върнаха с нови вкусове и навици, формирани от ежедневното излагане на кафе култура."

Юнеш Радж Шреста

България познава този модел. Specialty кафе сцената в София[2] се изгради до голяма степен от българи, завърнали се от Западна Европа и Северна Америка. Йордан Дъбов, основател на DABOV Specialty Coffee[3], започва да внася и пече specialty кафе още през 2008 г., когато повечето софиянци все още пиеха инстантно. Днес DABOV има локации в няколко държави, а Дъбов е съдия в Cup of Excellence. Моделът е същият: знание, придобито в чужбина, приложено у дома.

Малките ферми и жените зад качеството

Непалското кафе расте на височина между 800 и 1600 метра. Някои райони като Расува, Санкхувасабха и Бходжпур надхвърлят 1600 метра. Всичкото кафе в страната се отглежда от дребни фермери на парцели между 2 и 5 хектара.

„Нямаме 50 хектара земя под кафе. Тук кафето се отглежда на по-малки площи. Това го прави специално."

Абхинаяк Мала, основател на WakeCup Coffee

Жените вършат по-голямата част от работата по бране и обработка.

„В много общности, където се отглежда кафе, жените играят основна роля във фермата. Те са от съществено значение за качеството и грижата в нашето производство."

Дийна Прадхан

Много от тях работят, докато съпрузите им са в чужбина или в градовете.

Според Националния борд за развитие на чай и кафе на Непал[4] (NTCDB), през 2024-2025 г. площта под кафе е около 5501 хектара, а добивът на зелено кафе е 707 тона. Вътрешното търсене обаче надхвърля производството: страната внася 223,76 тона годишно.

Баристата като билет за света

В Непал обученията за баристи се рекламират като път към международна кариера. D Cafeteria в Дхаран подготвя курсисти с умения за приготвяне на кафе, организация на бар и управление на каса. Завършилите работят в Австралия, Европа и ОАЕ.

Появяват се и нови модели за ангажиране на клиенти. D Cafeteria предлага месечен абонамент за кафе, „първи за района", както го описват в социалните мрежи. Край Покхара пък Динеш Канта Адхикари предлага на гостите на своя homestay да берат череши, да белят кожите, да печат зърната над огън и да смилат кафето си сами.

Три стълба на крафт икономиката

Историята на Непал показва модел, който работи: знание от диаспората, мрежа от дребни производители и пространства, които уважават традицията, докато правят място за новото. Baari Roastery[6] кръщава всяко свое кафе на региона, от който идва: Kavre Single Origin, Nuwakot Highlands Washed, Rasuwa Red Honey. WakeCup Coffee[7], основано през 2017 г. с четири маси и клиенти, свикнали на инстантно кафе, днес има два клона и публика, която разпознава specialty кафе.

България има същите съставки. Въпросът е как да ги съберем.

Какво да запомним

• Непалското кафе расте на 800-1600 м височина, отглеждано от дребни фермери на парцели от 2-5 хектара
• Жените извършват по-голямата част от работата по бране и обработка на зърната
• Завърналите се от чужбина са ключови за развитието на specialty кафе културата
• Традиционната чай култура и новата кафе култура съществуват успоредно, без да се изместват

Източници

1. Sprudge Special Projects: Nepal Coffee
2. European Coffee Trip: Specialty Coffee Sofia
3. Sprudge: Sofia Bulgaria City Guide
4. Kathmandu Post: Brewing Change in Nepali Coffee
5. Кафе Асоциация България
6. Baari Roastery LinkedIn
7. WakeCup Coffee